Бъдещи проекти

ПОДГОТОВКА НА ЛАНДШАФТЕН ПРОЕКТ ЗА ЗЕЛЕНИТЕ ПЛОЩИ В УЧИЛИЩНИЯ ДВОР

С ЦЕЛ ДА СЕ  ПОДОБРИ ВИДА НА ЗЕЛЕНИТЕ  ПЛОЩИ  И ЗОНИТЕ  ЗА ОТДИХ  В ДВОРА НА УЧИЛИЩЕТО,  СЕ ПОДГОТВЯ ПРОЕОКТ  КОЙТО ДА ПОЗВОЛИ ДА СЕ ИЗГРАДИ  И  ПОДЪРЖА ( С ПОМОЩТА И НА РОДИТЕЛИТЕ )ПРИВЛЕКАТЕЛНИ  ЗОНИ  ЗА ИГРИ И  ОТДИХ

Коренна промяна на учебната програма за обучение по предметите "Човекът и общество" 3 и 4 клас

Ще пречи ли училището по-малко на образованието

От Светлана Георгиева

в-к Дневник 21 апр 2010

Шегобиецът Марк Твен казал навремето: "Никога не съм позволявал на училището да попречи на образованието ми." Това е и принципът, който здравомислещите хора в България следват, за да запазят хладнокръвие, докато децата им завършат средно образование и отидат в чуждестранен университет. Упражнението не е лесно и включва следните дейности:

- от първи клас обясняваш на детето, че образованието, колкото и да го мъчи, ще му е необходимо, за да има избор и да се махне от България като порасне

- докато в началния курс то плаче над непосилните домашни, го утешаваш, че някой ден знанията му ще работят за него, и убеждаваш, че след година-две вече няма да е при тази учителка (учителите са бели лястовици)

- когато описва начините за съученически тормоз под безразличния поглед на учителката, философски заключаваш, че интелигентният човек по правило е нещастен и неразбран в училище

- когато ръководството на училището демонстрира военщина и грубост, местиш детето

в друго училище, където нещата започват отначало

(тъй като изключенията са истинска рядкост) 

- междувременно го записваш на уроци по поне два чужди езика, а докато вечеряте или закусвате, се опитваш да му обясняваш принципите на българската граматика, на действията с дроби и неразбираемата смяна на български владетели и правителства

- докато кара пубертет, говори против учителите и бяга от час, му натякваш да уважава институциите и да изпълнява задълженията си, без да можеш да му обясниш защо същите тези институции не изпълняват задълженията си към него

- на 12-ата година празнувате, че училището не е успяло напълно да попречи на образованието му.

Тази диалектика естествено варира, защото изброеното дотук се отнася за най-безпроблемните деца - здравите и с грижовни семейства.

Тя не включва онези, които са с мизерстващи родители, които биват малтретирани вкъщи или имат тежки здравни проблеми, за които окото на образователната система по правило няма фокус. На тях им е предначертана съдбата на маргинали.

И новата "революция", огласена преди два дни с новия проектозакон за училищното образование, едва ли ще помете тази схема.

Не че в него няма заявени добри намерения. Има, но те или са отложени с показателния срок от 3-4 години време (по думите на самия министър ) - като например разтоварването на учебното съдържание, или са толкова дребни - като отпадането на оценките от първи до трети клас и даването на повече права на училищните настоятелства, че е съмнително дали скоро ще може да се промени матрицата.

Съществените промени отново се занимават с това, с което се оправдава всяка училищна реформа през 5-10 години от Девети септември насам. А именно с преструктуриране и реорганизиране - процеси, които сами по себе си нямат отношение към качеството на самото образование.

В този дух са и поредните предложения основно образование да се завършва след седми клас, гимназиалният етап да е от две части – от осми до десети клас и от 11-и до 12-и клас - формални и лесни за една бюрокрация действия.

Въпросът за какво служи 12-и клас не е изяснен

въпреки общото впечатление, че това е едно приятно, лежерно, но загубено време за учениците. С 12-и клас засега може да се оправдае само социалната цел за учителска заетост.

Децата до трети клас вече (и отново) няма да имат оценки, а знанията им ще бъдат оценявани само с "да" и "не", но за сметка на това ще се върнат оценките за поведение, гласи едно от ключовите предложения.

Това за отпадането на оценките на малките е добра новина, но остава неясно какво ще е посланието на "не"-то като текуща оценка. И как "не"-тата ще се съчетаят със забраната да се повтаря клас. Оценките за поведение не са нещо лошо и съществуват в западноевропейските държави, само че в доста по-различен вид от казармения идеал, който новият законопроект предлага.

В Германия например в свидетелствата, които се раздават на учениците в основното училище (бележници няма), са оценени способностите на детето за работа в екип, за самостоятелно справяне, за комуникативност - все аспекти, които да помогнат на родителя да се ориентира за степента на социализиране на детето му и евентуалното му подпомагане в нужната насока.

Според нашия нов законопроект обаче поведението на децата ще се описва в специално досие, което (забележете!) ще съпровожда дипломата им за средно образование и ще се взема предвид при кандидатстване в университет.

Читателите на dnevnik.bg веднага попитаха - а няма ли това досие направо да се дава на спецслужбите, които, както се разбра от премиера, са настоящият НR в държавата?

Ако им се вижда забавен абсурд, по-лошо е - един от авторите сам обясни философията на промените с мотото:

"Здравата дисциплина - 70 процента по-добра успеваемост!"

Като функция на държавата дисциплината действително се превърна в голям проблем на всички етапи в българското образование в преходните години. Жалко е друго, че авторите на проектозакона ни предлагат носталгията си вместо проучване на най-добрите и адекватни на сегашното време модели, залагащи на начин на преподаване, който реално да буди интереса на учениците към предмета, т.е. да го свързва с живота тук и сега.

Фактът също така, че в продължение на 65 години изкуството съзнателно е маргинализирано в училище - съвсем обяснимо, защото разяжда именно дидактиката и схоластиката, е друг важен, но по традиция пренебрегван  проблем. Новият проект също не се отклонява от тази традиция, доколкото изкуството и спортът са дефинирани по-скоро като наказания за "калпазаните".

Уморително е вече да се коментират и неизтребимите фатмашки клишета, според които, който не спазва дисциплината, ще докарва до 500 лв. глоба на родителите си или ще се изключва. А за да си подсигури спокойствието, образователната администрация е решила

да забрани на учителите правото да стачкуват

Един от немногобройните плюсове на проектозакона  - намерението да се дадат повече правомощия на училищните настоятелства, също повяхва в края на изречението, където се уточнява, че  освен родители в тях ще влизат представители на общините и... "общественици".

Последното казва повече за тази идея и напомня за трудното изчистване от соца, който винаги избива отнякъде.

Има надежда - и просветният министър се хвана за главата

От Светлана Георгиева, вестник Дневник.

25 фев. 2010.

 

"Хванал съм се за главата! С колегите забиваме флагчета в учебниците, в които са написани невероятни неща или има невероятни изисквания", каза преди два дни министърът на образованието Сергей Игнатов. В интервю по "Нова телевизия" зрителите чуха, че до края на годината министърът се ангажира с нов закон за училищното образование, както и с разтоварване на учебното съдържание и ограничаване на зубренето.

Той лично се шокирал, че във втори клас децата трябвало да правят музикален анализ на "Лебедово езеро" на Чайковски. Целта на този текст е да го шокираме още повече, за да му помогнем да се справи с проблема. Затова нека да забием още няколко флагчета:

Хорърът "история" в началния курс

Авторите на учебниците по история, претенциозно наречена "Човекът и обществото" в трети и четвърти клас, са забъркали (по поръчение на министерството, разбира се) невероятен гювеч, който докарва децата до отчаяние, а родителите им -  до пристъпи на гадене.

Преселения на племена със сложни имена, редуване на ромеи, византийци, латинци, кръстоносци, кумани, печенеги, татари, за които не е обяснено нито откъде идват, нито накъде отиват, а сякаш просто падат от небето. Папство, патриаршия, екзархия и архиепископия... църковни събори, мисионери, католици, епархии, фермани... За капак "мозайка от общности в българските земи", "поява и разпространение на християнството", "пирамида на османското общество", "устройство на османската империя". И дати, дати, дати... минимум по десет в урок. Извинете, но кому е нужно това?

Големите специалисти са въвели тези безумия в учебната програма от незнайно какви подбуди, но има и откровено подмазвачески - като присъствието на президента Георги Първанов на две снимки (стр. 67 и 84) и на бившия руски президент и настоящ министър-председател на Русия Владимир Путин на една (стр. 66) в учебника за ІV клас по "Човекът и обществото" на издателство "Просвета"? Флагче, моля, не бяхме ли в ЕС и НАТО?

Но да се върнем на темата - безбройни убийства на царски особи, част от които малолетни (като нещастните ученици), низът от дворцови и интриги и преврати атакуват крехката детска психика. Авторите на програмата вероятно нямат никаква представа за това,  че на нито една нормална държава не би й е хрумнало да занимава децата под 12 години с племенните и дворцовите си кланета (с каквито изобилства наистина историята на почти всяка държава  в Европа).

Тоталната каша в концепцията на "екпертите" се предава и на децата. Резултатът от неистовите усилия за наизустяване е една доста объркана представа за историята. Кървавата картина, която се е получила заради необходимостта 50 години да се разказват в пет реда, в добавка се предлага и в клиширан наукообразен стил, заради който почти всяко дете започва да мрази с цялата си душа въпросния предмет и да не иска да знае нищо от него. И това е единствената защитна и най-нормалната реакция.

Етикетната формула в "Станенине, господине"

Масово децата между 7 и 12 години вече се справят с английски, френски или немски език на доста добро ниво. Но не могат да похвалят със същото при изучаването на родния - като се започне от букварите и читанките и се стигне до 12 клас. Като филолог ще си позволя да забия червено флагче върху учебниците по български език и литература, защото по-голяма скука в съдържанието и грозота на илюстрациите едва ли може да бъде постигната.

Забележете как един университетски експерт по методология на преподаването на български език, който се явява и автор на учебник за пети клас, обяснява какво представлява думичката "чичо" в израза "чичо Никола": "Приложението участва в състава на подчинителните словосъчетания, в които уточнява и конкретизира смисъла на определяемото." Дефиницията в същия й вид се изучава и в четвърти курс "Българска филология" в университета. И половината ми курс навремето окапа на този материал.

Затова отказвам да насилвам детето си да вниква в тъпия въпрос от задачката: "Напишете текст. С какви етикетни формули си послужихте?" Нито пък ще го карам да наизустява обръщенията към патриарх, митрополит, владика и обикновен свещеник, защото естественият му отговор беше, че правилното е "Дядо попе"! Не намирам за нужно на 11 години да "разграничава микротекстове", да "постига смислово единство", да "характеризира комуникативната ситуация".

Колкото до литературата, поздравявам министъра с народната песен "Станенине, господине" от учебника по литература за V клас, представляваща интерес единствено заради уникалния й диалект.

Петокласниците я сричат като първолаци, гадаейки къде са ударенията и какъв е смисълът на думи като "станенине", "изягнили", "изкозили", "пърчевци", "яргорожци", "изтелили", "белобозки", "еленчовци", изждребили", папуньощи"... Проблемът, разбира се, не е в песента, а в липсата по правило на привлекателни и разбираеми за възрастта им текстове. В същото време връстниците им в други държави се забавляват с образците на световната детско-юношеска класика.

Тесни специалисти по всичко

Концепцията от времето на социализма, че училището трябва да произвежда едва ли не тесни специалисти по всичко, и днес си е актуална. С особен принос в това отношение е географията, която още в пети клас пълни главите на децата с изчисляване на мащаби, климатограми, хидрограми, режим на валежите, амплитуди, педосфера (в учебника го няма, но да ви кажа - почвената покривка на земята), експедиционни методи, фактори и елементи на климата.

Като начинаещи метеоролози децата смятат валежи в милиметри и зубрят видовете ветрове, облаци и ъгли на падане на слънчевите лъчи. Нищо лошо, стига някой да им обясняваше и практическата полза от тези знания. Затова и флагче.

За пример ще дам как на единствения смислен въпрос на контролното - "Как се ориентираме в населено място?", моят син отговорил "С питане" и получи 2+ с рецензията "Много умно!".

На всички консерватори, които защитават "научния елемент" в учебното съдържание и изтъкват "мързела на младото поколение", трябва да е ясно, че и най-трудният материал може да бъде предаден на деца, стига да се адаптира подходящо и да има абсолютно задължителния елемент за всяко учебно съдържание: да е интересно.

Западният начин на преподаване отдавна е канонизирал играта като основен методологически подход в обучението до осми клас. Забавата в час там е задължителна и основният принос за това е на учебния материал. Тя е важно средство при изучаването на немската и английската граматика например. Българските експерти сигурно биха се хванали за главите от "кощунствената свобода", които учебниците дават на фантазията на децата.

Все пак има надежда, след като и просветният министър се е хванал за главата от техните творения именно. Той, изглежда, е първият от много време насам, който си е направил труда да отвори учебник.

 

Режим на достъп

...

Здравословно хранене

ЗА  НУЖДИТЕ НА ПРОЦЕСА  ПО  ВЪЗПИТАНИЕ В  КУЛТУРА НА ЗДРАВОСЛОВНО ХРАНЕНЕ НА  НАШИТЕ ДЕЦА ,В СЪТРУДНИЧЕСТВО СЪС   СПЕЦИАЛИСТ ПО  ХРАНЕНЕ, РАЗРАБОТИХМЕ ПОДРОБНИ ТЕЗИСИ:

"ХРАНАТА КАТО УСЛОВИЕ ЗА ЗДРАВЕ,РАЗТЕЖ И  РАЗВИТИЕ" 

"ПРИНЦИПИ ЗА ЗДРАВОСЛОВНО ПРИГОТВЯНЕ НА ХРАНАТА"

СЪОБРАЗЕНИ СА С ВЪЗРАСТТА НА ДЕЦАТА И СЕ ПОДНАСЯТ   АТРАКТИВНО

ОРГАНИЗИРА СЕ  И СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ПРАКТИЧЕСКО   ПРИГОТВЯНЕ  НА  ЗДРАВОСЛОВНА ХРАНА  ПО ВРЕМЕ НА  ЗАНИМЛНЯ.

НАРЕДБА № 37 ОТ 21 ЮЛИ 2009 Г. ЗА ЗДРАВОСЛОВНО ХРАНЕНЕ НА УЧЕНИЦИТЕ

В сила от 15.09.2009 г. Издадена от Министерството на здравеопазването
Обн. ДВ. бр.63 от 7 Август 2009г.